Мисия Лондон (Mise Londýn, 2004)

Přidal: Premek |

Březen 24, 2017

Alek Popov. Rozhlasová dramatizace románu. Hudba Valja Boyadjieva. Zvukové efekty Silvija Gocheva.
Zvukový mix Lili Zaharieva. Záznam a střih Nikola Velikov. Režie Deljana Maneva.

Účinkují Valentin Tanev, Antoaneta Petrova, Dejan Donkov Stefan Shterev, Veselin Mezekiev Vladimir Penev, Georg Kraev, Borislav Zahariev, Zlatica Todeva, Dobriela Popova, Delyana Maneva, Michael Miltchev, Velislav Pavlov.

Nastudoval Bulgarian National Radio v roce 2004 (60 min.).

Pozn.: Hra vyšla na CD jako příloha knižního vydání stejnojmenného románu (2008, ISBN: 9789542801832, vydavatelství Сиела).

Lit.: Манева, Деляна: Сценична версия + CD с радиопиеса. In web Kniga.bg, b. d. (článek). – Cit.: Необходимо предисловие
Пиесата Мисия Лондон е базирана върху едноименния роман на Алек Попов, роман, който се радва на значителен интерес от читателската аудитория, претърпя няколко издания на български и беше преведен на редица европейски езици.
Драматургичното действие представя в концентриран вид основните сюжетни линии на повествованието – „представителния“ и „скрития“ образ на българското посолство в Лондон като двете страни на една и съща монета. Светът на Мисия Лондон е свят на паралелни реалности, разкриващи различните нива на абсурда. В този свят взаимодействието между културите приема гротескни измерения – ценностите са разместени, а мечтите срещат своите уродливи двойници. Посолството в Лондон се явява микромодел на посткомунистическа България в несвършващия период на Прехода – призраците от миналото са все още живи, бъдещето е твърде несигурно, единствената движеща сила е нагонът за оцеляване тук и сега. При тези обстоятелства прищевките на политическата класа са издигнати до „ранга на държавен приоритет“. В най-общи линии драматургичният разказ проследява трескавата подготовка на поредния скандал като динамична поредица от нелепи и комични ситуации. По пътя до скандала са развенчани множество илюзии – българската емиграция на Острова води полукриминално съществуване, достойнството на дипломацията е сведено до унизително сервилничене, националният мит е деградирал до национален кич, контактите на „високо“ равнище се оказват бутафорни заместители на реалността.
Визуалният образ на Мисия Лондон е преди всичко образ на институцията – истеричен кръговрат, проследяващ деформациите на една затворена система. Персонажите са социалнопсихологически типове, знакови образи за съвременността, характеризиращи се с мястото си в йерархията и взаимоотношенията си с централния персонаж на пиесата. Всички те са бурмички в „месомелачката“ на властта, като заедно изграждат колективния образ на българското посолство в Лондон и съпътстващия го контекст. Посланик Варадин Димитров се явява център и основен двигател на действието, двойствен образ – едновременно причинител и жертва на обстоятелствата, слуга и господар на ситуацията. Безогледната му амбиция и цинизмът, агресията към подчинените и раболепието пред „силните на деня“ го превръщат в типичен герой на нашето време, опитващ се да оцелее в надпреварата по етажите на властта. Усилието да изгради нов имидж на България е трагикомичен опит да скрие реалния образ,
усилие по-скоро да маскира и подмени действителността, отколкото да я променя.
Реализацията на пиесата Мисия Лондон е насочена към широка зрителска аудитория, по-специално към „младото“ и „средното“ поколение – хора, преживели на свой гръб абсурдите на Прехода, разочарованието от емиграцията и подменените ценности на националната кауза. Шокиращото в Мисия Лондон е „възможната достоверност“ на събитията, автентичността на персонажите, безпристрастният социален анализ на времето, в което живеем. Когато възможностите ни да променим действителността са блокирани, самоиронията е може би една от последните ни защити.